ДАЛИ ОТ ЖЪЛТИТЕ ЛИСТА ВИДЯХА
Дали
от жълтите листа видяха,
но снощи вън покапаха звезди.
Угасна в миг усмивката им светла
на мрака в притаените води.
Тъй
моите куплети неизпети
побързаха да отлетят отвъд,
където думите мълчат. И свети
едничък спомен за несбъднат път.
* * *
СЕЛЯНЧЕ
Завиждам
на това момче,
което крачи през полето,
с едно невидимо звънче,
дълбоко някъде в сърцето.
Ще мине
то по моя друм,
по който аз съм минал вече,
но с повече размах и ум.
И ще отиде по-далече!