ПРАЗНИЦИТЕ ПРЕЗ
ЯНУАРИ
Януари, наречен от народа Голям сечко е най-дългият и
най-мразовитият месец в годината. В основата му лежи старобългарското
прилагателно сечен, вероятно поради големия студ, който сковава природата през този
период от годината. С Голям Сечко е свързана и поговорката „Сечко сече, Марта
дере, април кожи бере”.
Може би, за да се противопостави на студа, народът
празнува почти всеки ден през януари.
На първи януари е Нова година. Първи януари е свързан и с
християнския празник Васильовден. В различните части на страната е известен и
като Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Този зимен празник е познат
в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична
обредност. За трапезата се приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или
пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните
животни, здравето, къщата, богатството.
На първи януари Православната църква чества големия
християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330-379). Като
епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия), Василий Велики воювал успешно с
широко разпространената през IV в. арианска ерес, която отричала божествената
природа на Христос и успял да наложи принципите на ортодоксалното християнство
в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики
принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и
реализация на Христовия закон на любовта и прошката.
На 2 януари народът
почита свети Силвестри (наричан още Карамановден, Волски празник, Риначовден).
Денят е посветен на впрегатния добитък - волове, биволи, коне, магарета. Този
празник има определено очистителен характер - свързан е с обичая да се почистят,
изринат оборите. В нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват,
организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани,
които имат биволи или друг едър рогат добитък и изриват тора от неизринатите от
Коледа обори.
Според легендата свети Силвестър, уповавайки се на своята
вяра, връща живота на омягьосано от зъл магьосник впрегатно животно, поради
което той се счита за покровител на животните и особено на воловете.
На 6 януари се празнува Богоявление. Този ден, наричан
още Йордановден, Кръстовден, Водици, Водокръщи е третият по значимост християнски
празник през годината.
Според библейската легенда, на този ден Исус Христос е
покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението
небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от
небето се разнася глас:"Този е моят възлюбен син, в когото е моето
благоволение!" Оттук и названието на празника - Богоявление.
На 6 януари се освещават бойните знамена на България.
На следващия ден, 7 януари, се чества паметта на Свети
Йоан Кръстител. Той бил последният старозаветен пророк, но като кръстник на
Исус, бил наречен "Предтеча".
В българската народна традиция обредите и обичаите на
Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената вода. Според народните
вярвания периодът от 25 декември до 6 януари е „нечист”, наричан още „мръсни
дни”, през които бродят таласъми и други неприятни същества.
Светената вода на Кръститея по някакъв начин измива тези
дни и всеки обръща поглед напред, към сбъдването на предсказанията за добро
здраве, берекет и щастлив живот.
8 януари, наречен от народа Бабин ден, е професионалният празник на акушери и гинеколози. Той
е и един от големите народни женски празници. Посветен на "бабите" -
жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са
раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се
засвидетелства почит и уважение към възрастните жени, които са
"бабували" на родилките.
На 12 януари Православната църква почита паметта на Света
мъченица Татяна. Родена в Рим, в семейство на консул, тя била възпитана в
благочестие и любов към християнското учение. Когато достигнала пълнолетие,
Татяна пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Според легендата,
заради добродетелния й живот, Христос я увенчал с мъченически венец.
17 януари е Андоновден, наричан още Лелинден. Според
народната традиция се празнува за предпазване от болести. Не се работи, за да не
разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Раздават се специални содени питки,
намазани с петмез за здраве, а една се оставя на тавана за белята, за лелята,
т.е. за чумата.
На този ден православната църква почита паметта на
преподобния Антоний Велики, роден ок. 260 г. Според житиеписеца му, Атанасий
Александрийски, светецът прекарва 20 г. при пълно усамотение в една изоставена
постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които разговаря
и лекува.
На 18 януари се празнува Атанасовден. И този ден е свързан
с новогодишните обичаи. В представите на народа свети Атанас е властелин на
снеговете и ледовете. Облечен е с копринена риза и язди бял кон.
Православната църква на този ден почита св. Атанасий
Велики (293/298 373). Едва 23-годишен, той участвува във Вселенския събор в
Никея. Известен е с борбата си срещу учението на свещеника Арий (280 336), който
отричал единосъщността на Бога Отец и Бога Син.
В народните представи Андон (Антон) и Атанас са братя
близнаци, ковачи по занаят, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова двата
последователни дни – Антоновден и Ананасовдени се честват като празници на ковачи,
железари, ножари и налбанти.
Редакционната колегия на вестик „Земеделска защита”
пожелава успехи в усилната работа и весело настроение на празниците на всички
свои читатели, членове и симпатизанти на ОЗПСБ, земеделски производители и
празнуващи!