ЧЕСТИТ
ПРАЗНИК – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ! ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ НА ПЕТКО ОГОЙСКИ!
Честването на Деня на народните будители води началото
си от първите десетилетия на XX век.
В края на учебната 1908-1909 година
група учители от Пловдив обмислят въвеждането на всенароден празник, на който
да бъдат почитани героите от близкото минало.
Тъй като нито един от българските възрожденци - от
монаха Паисий Хилендарски и Врачанският митрополит Софроний, през дякон Игнатий
– Левски, до героите на Илинденско-Преображенското въстание не е бил
канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато е
църковният празник свети Йоан Рилски, закрилник на България.
Министерството на просвещението приветства и подкрепя
идеята, но трябва да минат повече от десет години, за да стане този ден
официален държавен празник.
Узаконяването му става едва през 1922 г. от земеделското правителство на Александър
Стамболийски.
След катастрофалните войни, вдъхновени от цар Фердинанд
и подкрепени от послушните му правителства, довели до краха на националните ни
въжделения, до откъсване на исконно български територии от тялото на
българската държава, до тежки репарации и поругано национално достойнство, доведеното
до отчаяние българско общество гласува доверие на Българския земеделски народен
съюз и на неговия лидер Александър Стамболийски, прекарал в затвора военните
години, поради инакомислието си.
Със загриженост за упадащия национален дух,
правителството се заема с учредяването на празници, които да повдигнат
самочувствието на българина и да върнат вярата му в националния идеал. Пряк
изпълнител, осъществил идеята за всенароден празник на народните будители, е
министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово ръководство все по-тържествено започва да се
чества и празникът на създателите и разпространителите на българската азбука
светите братя Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, посветени на Иван Вазов и на заслужили дейци на
духа като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов.
На
31.10.1922 г. Министерският съвет издава постановление, с което узаконява 1 ноември като Ден на
народните будители. С този нормативен акт са определени и редът и начинът, по
които ще се извършва честването на празника в столицата. Предвидено е да започва с молебен на площад „Свети
Александър Невски", в присъствието на високопоставени държавни служители,
начело с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на
войната. След това шествието тръгва по бул. „Цар Освободител", минава
покрай двореца и завършва на площад „Света Неделя". С подобни шествия и
публични прояви, но с участие на местни високопоставени лица, Денят на
будителите се чества навсякъде в страната.
Денят на народните будители буди народа ни до 9.9.1944
г., след което е заличен от празничния календар на Народна Република България
по политически причини – явно, непробудените хора по-лесно се управляват.
Тук е мястото да посочим, че думата „будител” има
санскритски произход. Буквалният превод на „Буда” е „буден”, „зрящ”.
Денят на народните будители отново става национален
празник през 1992 г., когато е възстановен от 36 ОНС, по предложение на
Национално сдружение “Мати Болгария”.
На 1 ноември 2009 г. народният будител, писателят,
земеделецът, ПЕТКО ОГОЙСКИ, който описа народните страдания през периода 1944 –
1989 година в трилогията си „Записки по българските страдания”, навърши 80
години.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БУДИТЕЛЮ!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛЮ!
Нека бъдем заедно с твоята поезия:
БЪЛГАРСКА КРЪВ
Там – в гърдите древни на Балкана,
на Мургаш под каменния лоб,
като жива и кървяща рана
имам майчин, имам бащин гроб.
Там – с дедите, тлеещи в земята,
моят корен български е впит
и с въздишки тайнствени гората
за мен плаче с припев жаловит...
Там – в долини, в урви каменисти
вкоренена – пъпната ми връв,
пие буйна, искрометно чиста
и ревнива – прабългарска кръв...
Затова – сподирян като странник
с воя стоезичен на града,
нося горд – с душата на избраник
тежък шлем и утринна звезда...
страницата подготви НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА